Морското градче Сиде в Южна Турция примамва туристите с шестмесечно лято и с впечатляващи паметници от античността.
Ако ви се иска не само да отидете на море в Турция и да се възползвате максимално от ориенталското разточителство на комплексите All Inclusive, а и да се потопите в атмосферата на далечното минало на Древна Гърция и Римската империя, има няколко места, на които можете да го направите.
Едно от тях е древният град Сиде.На 75 км. източно от Анталия, на брега на Средиземно море, днес старата част на живописното курортно градче гъмжи от туристи от различни краища на света, пъплещи по пътечките и напечените каменни руини от древни култури.
До района на Сиде може да стигнете със самолет от София или Варна до Анталия, след което да вземете автобус, който ще ви закара за около час до градчето. Най-добре изберете почивка чрез туроператорска агенция с традиции в работата с тази част на Турция - ще могат да ви препоръчат хотел според исканията и възможностите. Освен това пакетните цени излизат доста по-евтино, като се сметне чартърния полет, нощувките, храната и напитките, които обикновено са на принципа All Inclusive.
Лятото в Южна Турция е дълго – от май до края на октомври.
За любителите на пясъчните плажове и плуването трябва да се обърне внимание, че хубавите, естествени и достатъчно широки плажове са на изток от града, в посока Алания. От комплекса ви до старините може да пътувате с маршрутка, а цените на такситата, които могат да ви извикат от рецепцията на хотела ви, са съвсем поносими.
Другият, далеч по-романтичен вариант е да си вземете някое от многото туристически корабчета, които ще ви закарат до старините, а по пътя даже може да зърнете някоя голяма морска костенурка.
Освен да видите старините като добре запазения амфитеатър, Агората или храма на Аполон на скалите, тук може да се разходите вечер по стръмните живописни улички, обвити в зеленина, да си напазарувате джунджурии и дрехи на добри цени от търговската улица, да похапнете в някое от рибните ресторантчета на крайбрежната алея… И, ако ви останат сили, да пийнете коктейл или потанцувате в някой от откритите пиано барове или в дискотеката до пристанището.
В самия Сиде няма големи хотелски комплекси – те са разположени по-близо или по-далеч от двете страни на селището, по крайбрежието на морето.
С това мъдро решение турците са успели да спасят облика на старините и чара на тази част на града с дървени къщи, каменни зидове и грамадни фикуси и нарове, хвърлящи спасителни сенки над калдъръмените сокаци, спускащи се до самото море. Когато видите тази красота, съчетана с климата на турското градче, разбирате защо три империи по ред са владели това място в продължение на векове, оставяйки след себе си прекрасни образци на древната архитектура.
Основатели на града са преселници от Древна Елада, а историческите находки сочат, че това се е случило през VII в. пр. Хр. Мястото се оказва добро като пристанище и именно този факт помага на Сиде през следващите векове да се превърне в един от най-важните търговски центрове в региона на област Памфилия. И не само. По време на Елинистичната епоха, след Александър Македонски, който също стъпва на тези земи, по-късно те преминават във властта на династията на Птолемеите, през I в. пр. н. е. градът става главна военноморска база на сицилийските пирати, които търгуват тук с роби.
В Сиде дори съществува особен местен език, който гръцките колонизатори първоначално не разбирали, но щом проговорели, бързо забравяли родния си, а в града по това време сечели и собствени монети с лика на богинята Нике с лавров венец на главата. В древността селището достига най-голям разцвет по време на Римската империя и 60 000 жители, което за онова време е впечатляваща цифра. Големият износ на зехтин и търговията с роби помагат и за благоустройството и развитието на града като културен център, подпомаган финансово от богатите търговци. За съжаление, постоянните набези на варварите от планините, издигащи и днес страховитите си диви скали във вътрешността на Анадола, постепенно слагат край на просперитета на Сиде след IV в. от н. е. В продължение на няколко столетия на войни ту с арабите, ту с варварски племена, с „помощта“ на фанатизирани християни и няколко земетресения, селището бива постепенно разрушено и изоставено от гражданите си, които се изселват по други земи.
В края на Византийската империя, която също оставя своя културен отпечатък, градът бива окончателно погребан. Възстановен е едва в края на XIX в. от турски бежанци от о. Крит.
Днес старинният Сиде се намира на голям нос, отделен от сушата и от останалата, нова част на града, която турците наричат Селимие.
Ако решите да сложите ред в разходката си, първо влезте през главната порта на града и огледайте внушителните крепостни стени, с които градът се е пазел от нашественици.
Улицата с колони от двете страни от римско време е сравнително добре запазена, а на места даже още има части от мозаечната настилка.
Колонадата води до някогашните римски бани, които днес са превърнати в музей. Обръщайки поглед към другата страна на улицата, ще видите Агората – древният площад, център на обществения живот в античността.
Ако тръгнете по пясъчна пътечка покрай оградата й, ще се загубите в пущинак от треви и храсти – за жалост, все още необлагородена част от старините, в която се крият десетки части от стени на сгради и каменни късове с фантастични автентични фрески. Въпреки че местните уверяват че руините и целият град периодично се обработват с препарати против насекоми и влечуги, все пак по-добре е да се движите с потока от туристи и да не рискувате да се срещнете с някоя змия в запустелите части на историческото място.
Отправете се към амфитеатъра – гордостта на Сиде.
Точно преди него е портата на император Веспасиан, чиято статуя обаче се съхранява в музея на града. Самият амфитеатър датира от ІІ в., бил е най-големият в областта Памфилия (между 15 000 и 20 000 места) и днес е доста запазен. По-късно, през византийско време, е бил използван като църква, а точно до него има останки от храм на Дионис.
Останките на храма на Аполон на скалите е визитната картичка на града и най-сниманата забележителност тук.
Няколкото колони, свързани с фриз, на фона на морето са наистина впечатляващи, особено при залез слънце. А когато се стъмни, руините са красиво осветени.
Вечерите и нощите са най-подходящото време през лятото за разходка в Сиде.
Тогава градчето оживява, сервитьорите пред малките, китни ресторантчета канят любезно всеки минувач да посети точно тяхното заведение, а търговците по главната улица ще замаят главата ви с примамливи предложения. Както навсякъде в Турция, и тук пазарлъкът е в реда на нещата и може да направите наистина добра сделка с повече постоянство.
Задължително опитайте от особения, но страхотен лепкав сладолед, след като изгледате шоуто на сладоледаджията, който умело превърта огромна топка от сладкото изкушение с дълга пръчка.
Фрешът от портокал или нар е фантастичен, както и турско кафе на пясък с традиционно наргиле...
И главата ви приятно ще забръмчи от пъстрото множество и ароматите наоколо. Ако си падате по танците, кривнете в някоя от преките на главната търговска улица и задължително ще намерите мястото с барчетата, които са на открито, навсякъде има различна музика и хората танцуват свободно. В града от няколко години има една единствена дискотека, която не може да объркате, защото е на пристанището. Не е голяма, но затова пък става наистина забавно и неусетно ще усетите как е настъпила сутринта. Тогава, изморени, но пълни с впечатления, можете да си хванете такси към хотелския комплекс, където сте отседнали.
За да почуствата и насладите на СИДЕ може да раглеждате нашите предложения на слдения линк: ТУРЦИЯ ЛЯТО 2021г.
