Споменеш ли компанията Мишлен мъжете автоматично се сещат за автомобилните гуми, а жените – за кулинарния гид. Настава объркване: каква е връзката между гуми за коли и храна?
Пренасяме се в далечната 1889 г. във фабриката за производство на каучук на братята Мишлен, които имат амбицията да получат патента за производството на автомобилни гуми. През 19 в. колите по улиците на Париж са малко, за разлика от файтоните, но това не спира иновативните братя да покажат на клиентите си, че те имат нужда от техните гуми.
Те обикалят цяла Франция, търсейки нови клиенти, а целта им е да ги улеснят максимално. Ето защо решават да публикуват малък пътеводител, наречен „Гид на Мишлен", в който да отбелязват адресите на автомобилни работилници и хотели на територията на страната. От толкова пътуване несъмнено се огладнява и изниква естествената нужда за препоръчване на добри места за хранене. Така през 1926 г. Гидът се превръща в кулинарен, а авторите му класифицират ресторантите и заведенията със звезди.
Класификацията е следната:
една звезда получава „много добър ресторант в собствената му категория",
две звезди – се дават за „отлична кухня, която заслужава да се отклониш от пътя",
а три звезди са били наградата за „изключителна кухня, която заслужава специално пътуване".
Постепенно Гидът Мишлен придобива огромна популярност. И до ден днешен той е особено престижен и ценен наръчник за всички, които се интересуват от света на кулинарията – от обикновени гастрономи и foodies, през главни готвачи и техните екипи, до управата и мениджърите на ресторанти и хотели. Да имаш звезда на Мишлен е високо отличие, а ако имаш 3 – значи си нещо като Бог на храната. Получаването на звездите и новите издания на Гида, който в наши дни излиза в 23 държави в Европа, Азия и Америка е равносилно на истерия. Неслучайно пътеводителят се нарича ,,Библията на гастрономите''.
От доста години се водят задълбочени разговори на тема до колко обективни са оценките, колко си заслужава старанието, защо е цялата тази истерия. Твърди се, че критиците, които обикалят ресторантите са невидими и неподкупни. Факт е обаче, че тази малка червена книжка се смята за върховен авторитет и присъдата на звезда може да направи ресторанта ти легенда, а дори слуха за отнемането й да доведе до самоубийството ти (пр. Бернар Лоазо).
Характерното за ресторантите със звезди е, че те имат няколко степенни менюта с фиксирани цени, които като цяло са доста високи. Обикновено шеф-готвачите сменят менютата и концепциите през всеки сезон, като държат на иновацията, вкуса и качеството на храната, както и на това интереса на клиентите да се задържи. Ако искате да се храните в ресторант със звезди е задължително да си резервирате маса седмици, че и месеци преди това и да чакате търпеливо докато дойде заветния час ден и час. Тогава е сигурно, че ще се задоволите всичките си сетива с красота и вълшебен, незабравим вкус.
Най-важното условие да получиш звезда е само и единствено храната – интериорът няма никакво значение. Тя се дава за година, а на следващата може и да се отнеме, ако качеството се е променило. Това се случи на Гордън Рамзи.
Към днешна дата за кулинарна столица на света се счита не Париж (той е на второ място), а Токио – ресторантите с най-много отличия в този прекрасен град са около 200. В Токио е и най-евтиният ресторант, получил звезда. В Източна Европа няма ресторант със звезда, най-близкият е в Прага.
Известни готвачи, получили звезди за ресторантите си са Алек Дюкас, Масимо Ботура, Пол Бокюз, Жоан Рока, Гордън Рамзи, Хестън Блументал, Феран Адриа.
